Утринно море

Морето цяла нощ не спа

(мен също ме не хвана сън),

но то е бодро в утринта,

а аз защо разнищен съм...

...Със пръснатите светлини

по него, слънчев ранен бриз

върху стаените вълни

чертае приказен ескиз...

Сребристо–сивия му гланц

едва полюшва се в захлас –          

денят във ритуален танц

го грабва с непозната Страст...

И този не започнал Ден

със не родените вълни

от утрото благословен

с безкрайна нежност ме плени́,

че без да мисля пожелах

море със много светлина,

а после Вятърът избрах

за начин на живот сега!...

...Но пожелах и: този Бряг

завинаги да бъде мой...

А всяко Утро тука пак

да слушам морския  прибой!...

Някога в Морето