Ранна утрин се събужда,
лее щедро живина
и с хладна ведрина -
като сестра деня прегръща...
Дремя, легнал зад стъклото,
в унес мързелив -
лъч, усмихнато свенлив,
гали с кадифе окото...
Знам – не ще продължи много
измамният нетлен покой.
Грижата на прага чака,
романа ми отново да затрака...
и аз, главният герой,
съдбата си
ще трябва да решавам строго...
© Кирил Тенджов Всички права запазени