В Ада на гурбет...
(мисли в Новогодишната нощ)
... извъртя́ се календара
Нова нощ се спря отвън
и година, вече „стара“,
тръгна си за: вечен сън...
Кой ли много ни злови́ди,
че тя с чума пропълзя́,
та за туй, (че си отиде)
не проронваме сълза́...
Даже чашите са празни
(смееш ли да вдигнеш тост!?)
щом и ласките заразни
са за скъпия ти гост!...
Неочаквано се случи:
вирус връхлетя жесток –
Дяволът ли го поду́чи,
и́ли ни разлюби Бог?!...
Искахме из Необята
да преследваме мечти,
но с ковчезите в земята –
гузен траурът мълчи!...
... Пак по Коледа премина
Витлеемската звезда,*
а́ла Господ ни отмина –
все „безбожници“ в нощта...
А Космическото време
в по́лунощ щом занемей,
пак със Старите проблеми –
утре Слънце ще изгрей...
В пътя древен на коприната
Вирусът ще си върви́
и през Новата година,
а след него ще кърви́...
Ще останем със Звездите,
(няма как да ги сменим!) –
с тях ще скитаме в нощи́те
и нау́м ще ги броим...
Ще се любим платонично
и единсвено с души́,
а плътта меланхолично
с погледи ще се теши́...
Няма да сменим мечтите,
нищо че в Светът край нас –
много вече са разбити
и останали без страст!...
... Сляп хазарт ни е обсебил –
Ново Време с Нов Късмет,
но отново с я́лов жребий
ще сме: в Ада на гурбет...
14.01.2021.
*на 24.12.2020. год. край Земята премина
небесно тяло, което някои определиха като
Витлеемската звезда.
© Коста Качев Всички права запазени