В магичната реалност на нощта
В душата ми Пустинята нахлува
и всеки спомен изживян помръкна.
На Миналото нежната заблуда
зловещо, с кикот, гиблата* отмъкна...
Нощта дойде със бурята пустинна
и с облаци завихрени – от пясък...
Видение от нищото се вдигна –
засипа ме и продължи нататък...
Опитвам се сега да си припомня –
дори и как изглеждаха звездите...
Стеснен от пясък даже хоризонта –
Пространството отнема на мечтите...
Сгъстява се и въздуха, и трудно,
и даже със усилие се диша,
но някакво необяснимо (чудно!)
Предчувствие желая да опиша...
... Това е, дето винаги усещаш,
когато пред Стихия си застанал
и просто изведнъж те грабва нещо –
дошло́ от Времето през Разстоянията...
Нощта сега ще бъде ми оа́зис
и трябва значи да я преживея,
и спомени с годините да пазя
за чудесата ставали във нея...
А на нощта в магичната реалност
почти е невъзможно да улучиш –
кое било е някога отдавна,
кое сега в действителност се случва...
Понеже но́щем Времето се връща
и оживяват мъртвите пустини –
с вълшебствата (каквито са си всъщност!)
се връщат и отдавнашни години...
И тръгват пак пустинните кервани,
а вечер, покрай огньове́ разискрени,
мъдрец за Миналото ще подхване
и пак легендите ще бъдат и́стини...
А в тези тук земи опустошени
се раждали и Богове́!...Рели́гии –
са тръгвали със древните легенди,
в които и до днес кълнем се ние...
Тук Времето засилено обратно
ще спре до Вечността на Фараоните
със тяхното желание превратно –
да властват на „отвъдното“ в законите...
... На края искам да посрещна Сфинкса
той има мъдрост да даде на заем –
когато си издигнем обелиска:
– какво за Вечността да пожелаем!...
18.08-2021.
*изключително силна пустинна буря, която носи
много пясък
© Коста Качев Всички права запазени