В най-празната галерия

11.06.2020 г., 18:02 ч.

Поезия » Друга

878 2 2

Онази бяла светлина,
която ми изпрати порива
на някаква изневиделица,
пътува към единствената сянка
на всичките ми опити
да ходя по ръба на сътворението,
когато губя глас,
по-ниска от тревата
и имам само думи непознати.
Признавам,че се чувствам шантаво.
Изронената кукла на усмивките
ме гледа съзаклятнически. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

В най-празната галерия

Искате да прочетете повече?

Предложения