Изгубих си пътеката.
Тя бе и хубава, и стръмна.
Най-любима беше ми от всички досега.
Понякога поглеждах във страни от нея
и обратно бързо си приплъзвах после погледа!
Изгубих я. Защо я няма вече?
Сега къде изобщо ще вървя?
Дали не се намирам в хаос от самотност?
Макар че срещнах хора и пострадах от охотност.
Дано скоро спря да кървя.
Изгубих я... и спомних си едва,
някой че ме бутна от пътеката в пропастта, ...