Пусни натежалите с времето вече мечти,
на брега сред миди и водорасли ги положи.
Вземи малко пясък и ги зарови -
океана ще ги прегърне, почакай, погледни...

Ръце оставени на морския бряг,
търсят ли, търсят ли във вълните нечии образ.
Ослушва се тялото за нечии глас,
търси безнадеждно в пустинята - вода,
треперещо, очаква дъжд наместо сняг.

Пусни отминалите с времето разбили се морски звезди, 
остави океана да ги вземе в шепите си.
Зарови в пясъка далечните минали дни,
глава вдигни и погледни - пеещите сирени.

С бавни стъпки към океана пристъпи,
в ръцете му се остави - да те прегърне. 
С прилива - за последно онзи образ си представи. 
С отлива го пусни да си върви.

Не търси в пустинята - вълни.

Не чакай дъжда в сняг да се прероди. 
Океанът не връща обратно оставените спомени.