В стаята е тихо
В стаята е тихо. Аз съм няма.
Не шумя дори и със дъха си.
Но надничам надълбоко в тая
зееща застиналост безплътна.
Не помръдвам. Мисля си, нататък,
сред горчилката, която раждам,
крия по-коварен недостатък –
дъното умея да изравям.
Дано усетя някой бодър ден
как с инерция се движа напред,
без да си мисля дали трябваше
чак до лудост да се влюбя в теб.
Животе(!), нямаш власт над мене тук.
Камшиците навън размятай си.
Нищо, че аз съм се скрила напук.
Да не би да падна в краката ти.
Пак съм у дома. И ми е свидно.
Крепост са ми четирите стени.
Тишината ме милва интимно.
А аз търся целите истини.
© Цвет Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
" В стаята е тихо....
но надничам на дълбоко..." Поздравления! -
Поздрави...много добър стих!
-
!!!
-
Е, тЕ такова не бях срещал :"Тишината ме милва интимно"! Уникат!!! Браво ти!-това сериозно.
А сега шега:
Доживях на дърти години да си изясня процъфтяващия бизнес на секс - магазините и порното...
Зем.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Зем, радвам се, че този стих е бил (пък и незначителен) фактор за достигане на такова прозрение. Подобни фундаментални въпроси изискват навеременно изясняване, но нали е 'по-добре късно, отколкото никога'. А сега (сериозно!) Ви благодаря (и на всички посетили