Вдовицата отсреща

29.05.2006 г., 17:33 ч.

Поезия

4.8 / 10

1184 0 14

Ден след ден самотата разплита я -
с тънки нишки увива гнездо
за сърцето, яйце кукувиче,
посивяло без обич само.
Ден след ден, безсезонна и пуста,
топли черни яйца от съмнения
и очаква в черупките кухи
да излюпи щастливи прозрения.
А очите й, мътни и грапави,
чакат светла сълза да избие,
да пречисти от болка душата й
и в съня й ронлив да се скрие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Разкази за Добруджа
Сънят ми пак докосна онзи праг

Сънят ми пак докосна онзи праг, зад който само сенки се разхождат. Чертата между светлина и мрак пот...
С разширени зеници

Не приличат на вино и хляб изтънелите мои надежди, тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак, дето п...
* * *

Небето изпреварва моя полет в далечината, от която се страхувам ...подслушвам в мен душата да се мол...

Още произведения »