Вечер с лодка

... птица някъде изкряка

като изстрел проехтя –

изведнъж се струпа мрака

неизбежен на нощта...

Залезът и той побегна,

а почернената площ –

върху океана легна

и Светът превърна в нощ...

И небето се чернее

с едри, бисерни звезди,

бриз внезапен ли повее –

удрят се в брега вълни.

Залюля се хоризонта

в такт със нощното небе...

Лодка някаква самотна

плава там... Но закъде́?...

О, не знае тя самата

щом поела е сега –

няма път през Самотата

и далече е брега!...

Щом е с вечерта самотна

може би не знае тя,

че да бяга от Живота

е безумна суета!...

И навярно се надява

да намери по Света:

за тъгата си забрава,

а за Любовта – мечта...

... но във пътища коварни

и Светът я чака с „мрак“,

за да съжали навярно –

някой ден за Роден бряг!...

*    *    *    *

... А тъмата се сгъстява,

птиците отдавна спят,

лодката безумно плава

към бленуваният свят!...

17.03.2021.