От спомен за ромон и хора велики,
неписани рими издигнаха флаг.
Дали са останали скрити зад мрак,
под удара сляп на камшика?
Присвиха очите на кожата в плач.
Викът се разля и събори небето…
Мигът онемя, но оспори момчето
в полето на пурпурен здрач…
Отгоре се спусна в премяна изкусна
спасител на рими, облякъл морал.
Умиращо чувство му даде сигнал:
„Изстреляй добро и ни пускай!“… ...