15.06.2022 г., 17:06 ч.

Вгледай се в небето... 

  Поезия » Философска
451 2 10
Чуваш ли ме? Свиркам – вярно и фалшиво,
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът –
свирка си глупакът - има да почакат!
Хей, тълпа, велика – свиркам си за десет
и на бис ме викат – грешен е адресът!
Песничка отбрана свиркам си невещо,
тръгвам щом го хвана – влак към нищо нещо.
Затова ти пиша, че душа си сродна,
тук не се и диша! Чуй, пера ще бодна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свиркай си! Болни и криви са зъбите на битието.
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...
  593 
Предложения
: ??:??