Елиза13 (Мария)
239 841
30.05.2018 г., 23:18 ч.

Вик 

  Поезия » Философска, Друга
564 3 6

Когато обръчът на облачното време

се плъзне със метална тишина,

а погледът опитва се да вземе

частица въздух в буйната трева

си вземам шепа пръст.

До нея коленича –

в ръцете ми е пясъчна вода,

която тихичко, безропотно изтича

и пак се слива с твърдата земя.

 

Очите натежали от въпроси

затварям, за да видя синева.

За да не чувствам как боли

от хладината прорязваща

сърцето и ума.

Извиквам с глас към Теб и виждам неусетно

отплава айсберг в облачна тъма.

Издигам поглед, виждам лъч протегнат –

донася ми усмивка на дъга.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Руми, благодаря,че си поставила в "любими" стихотворението ми!
  • Благодаря,Юри! Благодаря,че добави в любими стихотворението ми! Пожелавам ти Божията подкрепа в живота ти! Хубава вечер!
  • Благодаря,Марги! Донесе ми усмивка! Желая ти прекрасно настроение!
  • Надежда,благодаря сърдечно! Желая ти успех и вдъхновение!
  • Хареса ми!
  • Поздрав за хубавата творба! Желая ти прекрасен ден!
Предложения
: ??:??