Вина

21.08.2024 г., 21:09 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 1

204 0 0

Вината ми е черна, очите зеленеят,
отровни мислите горчат,
ярост адска ме владее,
страстите не ме щадят.
Толкова обичам и така горя,
че във нощи пълнолунни вия,
късам плът, опива ме кръвта
и от раните си стръвно пия.
Стискам те в прегръдка до без дъх,
после те пропъждам и се втурвам
да те гоня във незнаен път
и над мен небето се катурва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

През портите на времето
Honey Bee

В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...
Копнеж

В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
Adagio in G Minor

Бях в полето вълшебното цвете и пчеличка до мен долетя. Кацна тя, потрепери с крилете и превърна в п...

Още произведения »