Полегнала в нощта, летя и лутам се в небето. Огряват ме танцуващи звезди с крила.
Прелитам покрай всяка, а тя обагря ме със красота.
Докосваща е, ярка и чудата, омайва ме с неповторимостта.
Във трепет - миг заспивам аз във сладка дрямка, пренасям се в приказка - мечта, усещам силата на топлина, на вяра в чудеса, любов и земна висота.
И ето, върховете, остри - широко извисени, отварят моята душа.
Омайват ме, разлиствайки ми книжка с житейски светлини в безкрайността.