Отивам да чакам, да тръгна да стигна.
Да пусна, да викам и после да мигна.
Сядам да пуша - търкам с ръка,
потно стъклото - Не виждам! Мъгла!
Исках да гледам череши червени,
да видя цъфтежа, полята зелени,
а отвънка стъклото проклета мъгла!
Направо ти казвам, развали вечерта.
Тръгнах и стигнах, и слязох и пуших.
По пътя от студ, ямурлука си гуших.
И така си и легнах с вехта мечта -
да тръгна, да стигна, да гледам села.