ДВАНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Извайвам те за бъдещ свят, в съня
на творческият устрем съкровен.
Запазвам те с идея през деня
и пак в нощта си светлина за мен.
Чертите ти, духът ти обновявам,
че трябва да си елфът съвършен.
Натрупани години не признавам.
Прекрасна си! - такава те познавам.
Какво, че като камък натежават
проблемите сегашни и предишни.
Мечтите ни, добрите, отстраняват ...