Тук сякаш времето е спряло...
Единствено с природата споря.
На двора птиче е запяло,
докато аз над листа се потя.
А лятото неистово препича.
И селото притихнало мълчи.
Безоблачно небето аз обичам,
и виждам в него сините очи...
Обичам спомените отлетяли,
завърналите се далечни дни,
когато ние във сено сме спали,
и в тъмното сме търсили звезди... ...