Тленни сме чертички
в божии ръце.
Живи сме свещички
с божие лице.
Пламъкът ни палва
в първия ни ден.
Господ ни погалва
с порива свещен.
Пламъкът стопява
восък върху кост.
Времето припява:
всеки тук е гост.
Време ни лекува,
време ни морѝ.
Никой не векува
без да изгори.
© Никола Апостолов Всички права запазени
И някак леко звучи, сякаш внушава едно светло примирение с тъжната житейска истина...
Поздрави, Колич!