21.07.2017 г., 10:15 ч.

Времето и ние 

  Поезия » Друга
372 0 9

Тленни сме чертички

в божии ръце.

Живи сме свещички

с божие лице.

Пламъкът ни палва

в първия ни ден.

Господ ни погалва

с порива свещен.

Пламъкът стопява

восък върху кост.

Времето припява:

всеки тук е гост.

Време ни лекува,

време ни морѝ.

Никой не векува

без да изгори.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??