Роби (Роберт)
511 3486
9.11.2017 г., 13:38 ч.  

Всяка сутрин в ранен час 

  Поезия » Друга
727 7 17

 

Бяла гълъбица в утринния час

каца на перваза и отварям аз.

Слагам й трошици, сипвам й зрънца -

мойта хубавица тропка със  крачка.

 

Идва всяка сутрин - само в ранен час,

знае - щом почука, ще отворя аз.

Няма нищо странно в нашата игра –

аз съм си самичък, тя си е сама.

 

Но веднъж,  за жалост,  тя не се яви.

Тъй денят отмина, слънцето се скри.

Разтревожен, чаках рано сутринта,

тя да ми  почука  да й дам   зрънца...

 

Пукна се зората и дойде деня,

грейна небосводът в мека светлина.

Горе във небето, в слънчевия ден,

гледах със възхита, гледах запленен:

 

Мойта гълъбица с нейния любим

гукаха - творяха  нов любовен химн!...

Гледах я  със обич, малко натъжен,

знаех – ще ми липсва в утрешния ден...

 

Тъжен, на стъклото аз опрях чело,

влюбената птица махна ми с крило...

Всяка сутрин рано слагах пак зрънца,

повече  обаче  тя не долетя!...

 

Опустя первазът, тъжно е сега...

Няма кой да тропка пъргаво с крачка...

Само от небето  в  тих  и  слънчев ден

гукане любовно стига пак до мен!...

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??