Здравей, Венеция прекрасна,
в която влюбен е светът –
в теб, град, където в мир стърчат
безбройни кули в утрин ясна.
Великият ти глад угасна
за злато, власт и робска плът,
но лъвовете още бдят
и роби мамят в клопка страстна.
Те чакат шумните тълпи.
А в твоите прегръдки спи
оназ, що днес ще се събуди
и – тръгнала в деня делен
от болки и от пеперуди! –
с усмивка ще посрещне мен.
© Тошко Всички права запазени
Изпровождането... няма значение, когато четеш за надеждите на посрещането. Много ми харесва!