Ти никога не ми обърна гръб, море.
Не хвърли раковина, крясък птичи
и сребърните ти коне
все теглят синята ти колесница.
Аз пак изневерявах,
аз обръщах гръб
и винаги си тръгвах първа,
тогава бляскавите ти, спокойни рамене потръпваха
и се препъвах,
и пясък ставаха отвеждащите ме нозе,
оплетени в зелени водорасли,
но ласкавите ти вълни ...