Вярност

21.06.2009 г., 22:51 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 12

1904 0 24

Ти никога не ми обърна гръб, море.
Не хвърли раковина, крясък птичи
и сребърните ти коне
все теглят синята ти колесница.
Аз пак изневерявах,
аз обръщах гръб
и винаги си тръгвах първа,
тогава бляскавите ти, спокойни рамене потръпваха
и се препъвах,
и пясък ставаха отвеждащите ме нозе,
оплетени в зелени водорасли,
но ласкавите ти вълни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Някога елите били вълшебни
С очи на сираче

Мечтата си сложи лилаво червило, обу си обувките жълти мечтата и нервно излъга: – Ще ида за вино, на...
* * *

В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...
Брезата

На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...

Още произведения »