Вятърът

Струните на тишината

Вятърът едва докосва

и се носи над Земята

яхнал облак буреносен...

Вятърът е богоравен –

може да гаси звездите,

щом със облаци борави

и лудува с тях в нощи́те...

А е страшно неразумен

завърти ли над морето –

вдига ураганни бури,

вие дълго и свирепо...

Но когато спре да духа

във безветрие платната

(в тази нереалност глуха)  

чакат следващият вятър...

А когато е попътен

той е сам благословия

и моряка ще упъти –

кръчма как да се открие...

... Може да е също: шепот

Вятърът укрит в листата,

и́ли още нежен трепет

не съзнаван от телата...

... миг на светла неизбежност

с вик разтърсващ тишината

от вибрации на нежност

във плътта и в сетивата!...

29.09.2020.