Днес отново съм тук -
с отеснели обувки,
с бяла риза, напук
на петна и преструвки.
Татуирах си с пот
на челото корона,
а самият живот
ме направи Мадона.
Не такава, добра,
не неземна и чиста -
малък въглен-бунтар
върху наниз с мъниста.
Но гърбът ме боли,
вече хвърлям си кръста.
Нека видим дали
диамант ще възкръсна.
© Миглена Миткова Всички права запазени