Върви си, Страх! Недей ме спира.

Стига трови моите дни!

Нека сърцето ми само избира

по кой път дните ми да извърви!!

~~~

Върви си, Страх! Достатъчно ме придружава!

Научи ме и отне ми толкова неща

Азът, който все логично разсъждава,

властваше чрез тебе до СЕГА!

~~~~

Страхувах се, че ще порасна!

Страхувах се, че съм сама!

Страхувах се от провали разни.

Страхувах си се от Страха!

~~~

И виж ме, Страх... наистина пораснах...

провалях се... и то не веднъж.

И списъкът ми със страхове нарасна...

страхчета никнеха като гъбки след дъжд!

~~~

Върви си, Страх! Нека те изкашлям...

От гърдите ми излез! Оковите вземи...

Не като враг, като приятел те изпращам...

Върви си!... не съм  каквато бях преди!