Сънувах сън – лилави перуники,
в тревата, кадифена пак цъфтят,
извива трели славейче и вика,
душата да прегърне този свят.
А нотите, по цветовете ярки,
заплитат звънка мрежа – от лъчи,
по някой облак се в небето мярка –
да не заплаче – просто си мълчи.
Тревата мами тяло, уморено,
в прегръдките си меки и добри.
Привлечени от розите до мене,
танцуват пеперуди – три по три. ...