Напъвам се да вържа двата края...
Избяга ми в предутрото съня...
Кога ще дойте той при мен, не зная,
навярно щом преполовя деня?
От нейде трябва трактор да намеря,
и нивите си пак да изора.
Със много трудности, живота си аз меря.
все краищата искам да сбера?!
С такива мисли нощем се напъвам,
в борба с живота аз се инатя!
Като магарето, в калта ни аз се спъвам,
и падайки пак почвам да вървя!
Не мога с пенсийката да я карам!
А трябва малко и да събера...
Аз тъй до Ада си ще я докарам
и ябълки от Рая, няма да бера!
09.08. 1999г.Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени