14.09.2012 г., 20:54 ч.

За едното нищо 

  Поезия » Философска
893 0 1
За едното нищо
Колко много искам да обичам всичките хора!
Без изключение на нито един.
Да мога да ги гушна, и прегърна, и да ги утеша
- ей тъй, по човешки...
Но невъзможно е всичкото това мечтание,
чедата Аврамови не приемат даже да им се каже:
- Обичам те! Просто ей така!
За едното кръгло нищо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есфир Асфар Всички права запазени

Предложения
  • Остави този дъжд да вали, всички грешни следи да отмие, във улуците лошите дни със измамни надежди д...
  • В съня ти ще нахлуя като вятър, ще те завия с лунна светлина и като сянка в призрачен театър, ще бдя...
  • Когато с теб се видим, замълчи. Недей да ми разказваш тишините си. У мене точно толкова боли и рани ...

Още произведения »