Вглеждал ли си се нявга ти във нещо,
на пръв поглед просто, грозновато,
но в миг проглеждаш и съзираш
във туй нещо красотата.
И някак странно ти се види.
Питаш се: "Нима имал съм очи
само за грозни хубости?"
А хубостта, тя, едната
навсякъде била -
в лъчите, небето и тревата,
стаена, тръпне в бледа тишина.
Срещаш нея постоянно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Писано по повод национален конкурс.