22.03.2020 г., 1:25 ч.

За изживяните неща 

  Поезия » Друга
712 0 0

 

 

Защо пред истина интригата се предпочита,

а служи сърцето за разменна монета?

Но оправданията с някакви си богове

отдавна укриват духовна несрета.

 

Най-тъмно е под свещ, запалена

добро от зло да различиш

и към истина, от никого негалена,

пътя, по който да вървиш.

 

Той дали е стръмен, каменлив, трънлив,

с охрана от змии е без значение,

ако обичта докоснеш и щастлив

опишеш красотата й в творение.

 

Любовта Алфред Мюсе нарече

„толкоз рядък бисер в живота-океан“.

Странник през нощта света обрече

на обич, като небето, и... бе разбран.  

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • На красотата можеш ли да заприличаш...? Оставя тя една горчивина и песента на славеево птиче в неясн...
  • Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна (натежалият грозд е роден върху крехко бесило). Напращели...
  • Бъди последното му вдъхновение, Кралице моя, в мрака на нощта. На валс те кани Непотребния, приют на...

Още произведения »