Измамата, когато лъсне!
Очакваме ний чудеса!
Съдбата в блатото ни блъсне
и ни изхвърли от света...
Ний под земята търсим рима
за любовта неповторима,
с дела велики и дела,
за нея все трошим глава.
О, в робството на любовта си
ний всичко можем да дадем,
но щом Измамата ù разберем,
не надживяваме яда си!
Нима сме мъдри, мили хора,
щом с чувствата тъй водим спора?!
© Христо Славов Всички права запазени