За люляци е зажадняла

4.12.2021 г., 17:32 ч.

Поезия » Пейзажна, Философска

560 1 4

За люляци е зажадняла,
отдавна моята душа.
Измислям си Вселена цяла,
да мога да я утеша.
Сред зима пада лятна вечер,
напява славей отдалече,
топи се от любов снега.
Прекрасна роза се събужда,
усмихва се, така, без нужда
и идва пролетта. Сега!
В крила на птица сън се гуши,
от слънчогледи засиял, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

За люляци е зажадняла

Искате да прочетете повече?

Предложения