За последно

5.11.2007 г., 9:57 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 13

817 0 24

С досег горещ до желания хоризонт,
с розови водопади от пръски,
ще ликувам аз при зората,
ще празнувам над страстите низки!
С мен, ако не дойдеш, ще ми бъде трудно,
ден, два и много дни дори.
Ще чакам цяла вечност, ако трябва.
Без предупреждение се вихри бурята,
нали?
Ражда се с бавно умиране в далечината,
с блясъци зелени, тюркоазени
и в мимолетни пищни цветове, пламнала, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

На един дъх
Прощално

ПРОЩАЛНО (На баща ми 1927 – 3.08.2016) Тъмно стана отвън, притаено. Люшна немощно пламък свещта от д...
На добър път

Децата ни... децата заминават--- Билетите им – все еднопосочни... След тях остава... болката остава....
Палачът отнякъде смътно познат...

Прегръщах фъртуни, проправях пъртина, разпалвах огньове с огниво сърце, приятел да сгрея, през пресп...

Още произведения »