Съвсем на края на света,
където няма влак и вестник,
си подарих една мечта,
която да се сбъдне лесно.
Да седна до напъпил мак
и да го чакам да се пукне,
и три копринени крилца
да ме научат, че е утре.
Да ми танцуват времена,
дори от вятъра по-кратки
и между жилава трева
да се посипят семенцата им. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация