Почувствах, че Те няма, чак когато
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха...
Тогава си припомних – твърде дълго
не произнасях името Ти, Господи!
Душата ми, потънала в безмълвие,
забрави да повдига взор нагоре,
в молитва – Твоят Дух да ме изпълва…
Не беше Ти от мене търсен, викан...
Да ме приспиваш, като ме прегърнеш! ...