Дано да ме чакаш от другата страна на ключалката,
защото името ми в този свят е Самота.
Отвъд е тук и божества няма
или са забравили,
че сме на тази планета.
Времето в нас тече различно –
аз тичам в теб,
ти в мен се разтичаш.
На всяко легло ти пазя място,
за да си на една Десислава разстояние.
Светът така и не се случи,
но ако светлината, която е в тебе,
е тъмнина, то колко ли голяма е тъмнината?
Не искам да зная.
Знам само, че заради теб живея.
За първи път.
Защото втори няма.
Животът ми е непрестанен низ от тъмносенки -
понякога горчи болезнено зловещо,
понякога е тъжна песен на изгубена улулица,
но винаги се свива в самотна въздишка.
Уморих се това проклето слънце
да не изгрява за моите трепети,
уморих се острите нощни треви
да оплакват празнотата на съня ми.
И се питам, с целия впит в клепачите ми мрак:
Докога ще влача влагата в очите си,
щом няма да се залутам
дори един-единствен път
във лудопада на косите ти?
Засушавам се във сплъстения въздух на отсъствието ти.
Дай ми глътка от извора на Забравата
и нека цялата реалност се свлече
като декор на представление,
в което всички роли се играят от вампири.
Вселената е само капка болка,
ако ти не ме чакаш отвъд...
© Marielli De Sing Всички права запазени