Заваля ли? Дъждът се обърка,
да се спре по прозорците търсещо,
моят дом е от празност задъхан,
всичко тука е пусто до пръскване.
А стените са черни изгнаници,
преживяващи дните в мълчание,
с празни вени, до болка пропукани,
чакат някой да срути остатъка.
Полилеят мъждука осъдено,
стиснал с зъби парчета от светлото,
овехтелите столове сънено,
отброяват изстиващи времето. ...