24.01.2013 г., 9:37 ч.

Загадка 

  Поезия » Друга
525 0 0

Часовник тиктака с остарели стрелки,

времето измерва на посивелите ми коси.

Часовете минават безспирно, неспирно.

Питат време остана ли, има ли дни?

 

Поглеждам назад и виждам сълзи,

усещам радостта, съкровените мечти.

Духове спокойни и дяволски мисли,

пътища безкрайни, но кръстопът ги дели.

 

Празнотата изпълва душа,

безцелно минават си дните.

Търкам очи, не долавям искри,

които да греят в мрачните дни .

 

Студено е вътре и няма топлина.

Ръцете си прокарвам в косата,

в отговор да намеря въпроса:

Ще дойде ли някога момента?

 

Има ли слънчеви дни на тази земя,

които да греят над моята душа?

Покой да намери, сладко да спи,

сгушена някъде в нечий мечти?

© Джимбо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??