1.07.2014 г., 23:46 ч.

Зар на съдбата 

  Поезия » Философска
458 0 0
Даваме си сърцето,
събираме парата,
след което
започва играта.
Върти се зара,
определяйки правилата
и от начална гара
тръгваме по пътя на съдбата.
4.VII.2002 г. Любимец

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Василев Всички права запазени

Предложения
  • Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...
  • Беше мъртво вълнение днес. Уж е суша, а мъртво вълнение. Още нямам за себе си вест. Уж съм аз, но съ...
  • До себе си писма ли писах? Дъждът ли скришом ги прочете? Аз бях облякъл бяла риза. Изпра я облакът б...

Още произведения »