RainaVakova
431 2764
25.05.2017 г., 1:42 ч.

Защитно пиянство 

  Поезия » Друга
533 4 8

Любов като откъснат лист
в очите ни топи се.
Дали на две ще разделиш
подкови и копита?
 

Дали във сенките тежи
кошмарът на мъглата?
А слънцето – епилептик,
се жени за вината.
 

Но ето – вече идва час,
пресипнали гърлата,
вика неистов да смалят
и да се скрият в чаша.
 

Сега напразно се хабиш 
със опита си жалък,
сълза с вода да разредиш
и да убиеш камък.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докато ме е нямало, си сътворила поредните си великолепия!...Като това!...Страхотна си!...
  • Благодаря ти,Стойчо и на вас момичета...Не е хубава емоцията, която описвам , пък заглавието може и да не е подходящо...но така ми се е откъснала... Желая ви друго настроение - различно от настроението в този стих!
  • Чудесно!
  • "...сълза с вода да разредиш
    и да убиеш камък."

    Чудесна творба!
  • "А слънцето – епилептик"
    Целият стих е невероятен, но това е направо гениално! Поклон пред таланта! Преди известно време написах стих, на подобна тема, но е коренно различен, не съм го публикувала, защото е тежък за четене, но може да се престраша и аз. Благодаря за удоволствието поетесо!
  • Прекрасно, Райне! Много силно!
  • Имаш изпилено остра мисъл.И този ти стих ме отвея..Много добра работа.
  • Още една блестяща защита на написаното!И още едно занемяло от възхищение пред таланта ти преклонение.От мен.
Предложения
: ??:??