Колко ли вълни съм пропуснала,
когато сушата ме е давила,
счупени криле съм превързвала
(и небето обичам, и земята).
Дом си строих в клоните
на мечтите, обрасли с чувства.
В него отгледах децата си,
преживях земетръсите на съдбата.
Господи, ти си свидетелят
на всички бразди по лицето ми -
бях и чиста, и свята, и грешница,
само по лист от смокиня в душата. ...