Навярно е затишие пред буря
онази спяща участ на игликите,
с която пролетта ще се изгуби
за дълго от полето на очите ни.
Навярно всички думи се отлагат
и полети се втурват из мъглите.
Пристрастните посрещат и изпращат,
а малките деца са любопитни...
Навярно от сезона на уюта
прегръщат се свещички и фенери,
дебел юрган снежинките натрупват.
Елените сами ще ни намерят. ...