Понеже питането идва прозаично,
а прозата родена е да води спор…
Търкулна се гърнето поетично,
не похлупак- намери си стобор.
Нали гърне е – работа не му е
да губи равновесие и търси път.
Да ври и да кипи то трябва да умее,
а не да се троши опре ли в прът.
Но тъй като животът продължава
и никога не връща времето назад,
изкуство е за нещо да се съжалява
и да се търси и очаква нов обрат.