Каквото да потърся – теб намирам,
където да погледна – ти си там.
Дали съм здрав или съм инжектиран,
с какво сега ме упои, не знам?
Да се съвземе тялото се пробва,
да се откъсна трябва, ала ти
в мъгла обви ме, задушен от смога
във лабиринт ума ми се върти.
Но избор нямам, трябва да се боря
и инстинктивно някак изпълзях.
Поех си дъх, просветна ми пред взора,
от унеса едвам се отървах.
© Данаил Таков Всички права запазени