Завръщам се във ранното си детство

3.02.2012 г., 23:13 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 1

505 0 2

Завръщам се във ранното си детство,
прикрила своя жар да имам и да отминавам;
и търся се сред думи, и срещам неудобство,
със себе си отново аз започвам да се радвам.
И търся се сред думи, и срещам неудобство,
но някак пак ме вижда през прозореца на своята врата
един далечен свят на скръб и безпокойство
и дърпа ме към ада на реалността.
Един далечен свят на скръб и безпокойство,
един себичен век на липса и щета,
един обринат лош, устроен ден, обречен на лентяйство,
един самотен поглед в празната река на есента. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Аз лъжецът
Друга пролет

...сън са били белоцветните вишни! Д. Дебелянов Разцъфналите млади вишни в двора благоухаят, бухнали...
Писмо до нея

Нощ е. Отново припламват звездите над моя ефирен сумрáк. Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ из мои...
Облъчен със любов

Облъчваш ме, когато си наблизо. Необяснимо нещо става с мен и сякаш в древна катедрала влизам - набо...

Още произведения »