Завръщам се във себе си след дълго скитане,
гръбнакът ми описва въпросителна.
Душата и ума – на тялото в съсъда
очакват своята присъда.
А стъпките, ударили земята
разбиват, разлюляват и размятат
парчета спомени, опиращи костта,
в които силата на доблестта и челюстта
не могат да намерят нито речи, нито букви,
а само някакво обречено почукване -
потрепване на пеперуди в шепа.
На интервали въздухът разцепен е ...