Зеленото – цветът на мекотата,
разстлала се сред пролетната шир.
Зеленото обагрило гората –
убежище на животворен мир.
Зеленото – ливадите, полята,
танцуващите майски ветрове.
Зеленото – покрило планината,
събудена след тежки ледове.
Зеленото – очите на момиче,
погалило със нежните ръце,
листата на разцъфнало кокиче,
завито с мартенските снегове.
Зеленото – прозиращо в блатата,
във морски водорасли и цветя,
обвили с красотата си водата
на юнски, разлюляни езера.
Зеленото е символ на живота,
на въздуха, изпълнен с чистота.
Това не просто цвят е, а природа –
докоснала се в нашите сърца!
© Данаил Таков Всички права запазени