Най-после небето спря да тъжи.

Вероятно се умори

вече седмица да капризничи…

Сълзици проронваше,

после със синя усмивка

подкупваше вятъра

и той ги прогонваше…   

Ранобуден слънчев лъч

облиза на отсрещния балкон

петуниите бели -

любопитковци,

главите си свели

чак  до съседите…

Люляците пред входа

диплят лилави рокли.

Две котки

се мъркат любовно...

Какво пък? Пролет е.

Да се обича не е греховно!

Цветовете на слънцето

и небето се сливат

върху палитрата на новия ден.

Със зелено всичко заливат…

С цвета на надеждата…

За теб,

за всички,

 ... за мен!