Зима

8.01.2020 г., 0:10 ч. 2020-01-10T23:42:40+02:00

Поезия » Философска, Оди и поеми

573 0 0

И кожата наивно настръхва

увлечена от воя на студа,

и устните замаяно потръпват

в гримаса тайна те стоят.

Тялото усеща допира копринен

на белите прашинки сняг,

а човек, потънал в погледа невинен,

чака скован настъпващия мрак.

Фигурата му, очертала се безцелно,

потушава всяка искра на осъзнаване,

че нощта е тиха, но се настанява гневно,

а човек безсилен е след нейното оставане.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.