Зима
Белота, нежност, хладна топлина,
сгряваща човешките сърца.
Дърветата самотни
зимно време стоят
и едно друго се топлят.
Снежинки белокрили трупa техен покрива,
все едно зимата с одеяло меко ги завива.
Пустиня мълчалива, снежна,
пътеки незнайни през усоите си прецежда...
... искри между тях като звезди снегът
и дори ледените феи не осмеляват
да го пресекът.
Висулки обримчват покривите сиви,
все едно са саби, забравени
от белите самодиви.
Къщите сгушени мълчат
- на зимата не смеят да се опълчат...
... и само студът сковава земята...
... надълбоко,
и от време на време си говори със семената.
Пустиня мълчалива, снежна...
Белота невиждана и нежна...
... и вали, вали - снегът всичко това покрива
- от ветровете обрулващи скрива...
Описва пустиня мълчалива, снежна,
белота невиждана и нежна.
© Цветослава Младенова Всички права запазени